Една сълза по бузките се стича,
очите пълни с болка и тъга.
Една сълза – на бисерче прилича,
откъснато от мида на брега.
Опитвам мъката ти да открия,
която мъчи детската душа.
Сълзата с дланите си да изтрия
и с нежна обич да те утеша.
Но устните мълчат, не казват
какво сега душата ти терзай.
Сълзите сякаш ме наказват
за грях ли, болка ли, кой знай?
03. 06. 1997 год.
© Блага Енева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
