Детски мечти
Помня ви. Всичките. От детството къдраво.
Събирах ви в стари кутийки кибрит.
Едни бяхте вятърни, други пък – мъдри.
А аз имах прашка – същински Давид.
И сам срещу Злото, с разбито коляно
се прибирах разплакан, умиращ от глад.
На мига си превързвах кървящите рани
и пак се заричах да сразя Голиат.
Но сега друго време ми се смее в лицето.
Няма прашки, отдавна Голиат е убит.
Само в мен се обажда все още детето,
да напомни мечтите - във кутийки кибрит.
Помня ги. Всичките. Те са някъде в прах.
Я във някой кашон, я във някоя ваза.
Всяка малка кутийка беше туй, що мечтах.
И отварям ги днес, всички - празни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
Поздравче 
