2.06.2021 г., 11:15

Детски Мир

1.2K 2 2

Глътка въздух, глътка детски смях,

разнася се ухание на детски мечти.

Бродя из поляни с пръст от детските белѝ

и дървета от детските фантазии.

Поемам си въздух и потапям глава в

 магически приключения…

Стигам до дъгата и прокарвам ръка, 

подскачам с усмивка чак до голямата стена, 

от която отчупвам къс скала с тайно послание,

 “Обърни се назад”, примигвам  и завъртам глава, 

няма детски мечти и луди игри, 

виждам само поляна с гъста  и мрачна гора,

в далечината се вее дълбока и непрогледна мъгла със странен характер, 

вглеждам се в дълбочина, виждам препятствия, 

искам детски мир...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kristiqna Pishieva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! Пожелавам ви успех!
  • Добре дошла в сайта! Доста е описателно, което го прави трудно за деца. Липсата на рими също. Започваш мечтателно, завършваш минорно, а исках да избегнем тъжните равносметки, защото децата не се интересуват от горчивината на възрастните. Иначе си хванала темата, разбирам, че е първи опит в детските предизвикателства и затова изписвам този роман. С най-добри намерения и в опит да те ориентирам и въведа. Желая ти успех!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....