2.09.2025 г., 23:25

Детски рани

249 0 1

Мъртви мечти, празни сълзи -

поезия изпълнена с обич и лъжи.

Тъжни очи, пак със сълзи

да пораснем бързахме, сега ни личи.

 

Пропиляни съдби, неизживяни мечти,

иска ми се пак да бях на десет почти -

коленете ми да са целите в рани,

да имам сили да ставам - детски мечти са, личи.

 

Сега падам и падам, личи

в очите ми изпълнени с гняв и сълзи,

в белези, белези и крака износени, 

да ставам, но останах без сили, уви.

 

Мъртви мечти, празни сълзи -

щастие търсим в обич и лъжи.

Тъжни очи, пак със сълзи, 

пораснахме бързо личи и личи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Карамфилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едно време и аз пишех такива стихове.🙂 В следпубертетната възраст човек си мисли, че е изживял всичко и изпада във временна меланхолия. Давай малко по-ведро! 🙂 И разнообразявай римите!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...