Детски рани
Мъртви мечти, празни сълзи -
поезия изпълнена с обич и лъжи.
Тъжни очи, пак със сълзи
да пораснем бързахме, сега ни личи.
Пропиляни съдби, неизживяни мечти,
иска ми се пак да бях на десет почти -
коленете ми да са целите в рани,
да имам сили да ставам - детски мечти са, личи.
Сега падам и падам, личи
в очите ми изпълнени с гняв и сълзи,
в белези, белези и крака износени,
да ставам, но останах без сили, уви.
Мъртви мечти, празни сълзи -
щастие търсим в обич и лъжи.
Тъжни очи, пак със сълзи,
пораснахме бързо личи и личи...
© Елисавета Карамфилова All rights reserved.
