Детски сълзи,
студени, солени.
Кой направи
тез очи така сломени?

Душата малка
разкъсана на две.
Съдбата – жалка,
осироти поредното дете.

Божият план ли

така разпореди.
Къде е той,защо мълчи?
Детското сърце защо рани?

Няма веч кой да го целува
и брат му го няма –
душата му в морето плува.
Животът му превърна се в бездънна яма

Детски сълзи,
студени,солени.
Кой направи 
тез очи така сломени?

Боли го,плаче,
моли се за любов.
Кой обаче,
ще чуе неговия зов?

С какво заслужи то
тоз живот ужасен.
Нима не бе добро,
кажи ми,не стой така безгласен.

Няма кой да го спаси,
самотно е, нещастно.
Душата му гори,
боли го, боли го ужасно.

Детски сълзи,
студени, солени.
Кой направи 
тез очи така сломени?

P.S  На едно изоставено дете....