Детско сърчице
Сред дим осъмва тихото селце.
Настръхнали, умуват ято врани
под матовото коледно небе,
прихлупили го с нежните си длани.
По мъжки точи ножа си на бруса
баща ми, празнично осъмнал пръв,
а аз съм онемяла от покруса
пред гледката на жертвената кръв -
сънувах Витлеемските обори
и яслите, прикътали Христа.
За празник в сън душата ми говори,
събуждам се - и ето я кръвта,
и детското ми сърчице не е готово
така да срещне Рождество Христово!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
