22 dic 2012, 19:57

Детско сърчице

  Poesía » Civil
1.2K 2 19

Сред дим осъмва тихото селце.

Настръхнали, умуват ято врани

под матовото коледно небе,

прихлупили го с нежните си длани.

 

По мъжки точи ножа си на бруса

баща ми, празнично осъмнал пръв,

а аз съм онемяла от покруса

пред гледката на жертвената кръв -

 

сънувах Витлеемските обори

и яслите, прикътали Христа.

За празник в сън душата ми говори,

събуждам се - и ето я кръвта,

 

и детското ми сърчице не е готово

така да срещне Рождество Христово!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....