22 dic 2012, 19:57

Детско сърчице

  Poesía » Civil
1.2K 2 19

Сред дим осъмва тихото селце.

Настръхнали, умуват ято врани

под матовото коледно небе,

прихлупили го с нежните си длани.

 

По мъжки точи ножа си на бруса

баща ми, празнично осъмнал пръв,

а аз съм онемяла от покруса

пред гледката на жертвената кръв -

 

сънувах Витлеемските обори

и яслите, прикътали Христа.

За празник в сън душата ми говори,

събуждам се - и ето я кръвта,

 

и детското ми сърчице не е готово

така да срещне Рождество Христово!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...