Сред дим осъмва тихото селце.
Настръхнали, умуват ято врани
под матовото коледно небе,
прихлупили го с нежните си длани.
По мъжки точи ножа си на бруса
баща ми, празнично осъмнал пръв,
а аз съм онемяла от покруса
пред гледката на жертвената кръв -
сънувах Витлеемските обори
и яслите, прикътали Христа.
За празник в сън душата ми говори,
събуждам се - и ето я кръвта,
и детското ми сърчице не е готово
така да срещне Рождество Христово!
© Кети Рашева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
