Genesis (Любослав)
14 22
1.05.2009 г., 12:01 ч.

Детство 

  Поезия » За деца
913 0 3

Сякаш дните отлитат и сякаш напук,
преминава с носталгия светлото детство,
изпълнено с песен и радостен звук,
когато всичко е толкова лесно …

Затваряш очи. Поглеждаш назад
и виждаш приятели с топли лица
и някак, се връщаш на нежния праг
там където се ражда света.

И помниш детските сладки моменти,
когато си гонил безумния вятър
и се чувстваш дете, макар за последно,
познал в деня най-добрия приятел.

А в нощта си гонил безумни копнежи
и мечти си градил, крилати мечти.
Колко е сладко да имаш надежда,
която те топли в студените дни.

Сега съм пораснал и вече голям
И нови пътища гоня в живота,
Но детското в мене и детския плам,
Ще ме радват по пътя на радост и болка.

© Любослав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави ! Чудесен стих , успя да ме докосне
  • Ще ти кажа нещо със съвсем добри намерения!
    Това, което си написал има повече вид на проза, въпреки, че си се опитвал да римуваш всеки ред.
    Опитай се да го посъкратиш и с малко думи да кажеш много неща. Не е задължително да гониш римата. Тя не прави един стих качествен и хубав!
    Бих могла дори да ти помогна ако желаеш!
    Желая ти успех!
    Лек и слънчев ден
Предложения
: ??:??