Детство
Сякаш дните отлитат и сякаш напук,
преминава с носталгия светлото детство,
изпълнено с песен и радостен звук,
когато всичко е толкова лесно …
Затваряш очи. Поглеждаш назад
и виждаш приятели с топли лица
и някак, се връщаш на нежния праг
там където се ражда света.
И помниш детските сладки моменти,
когато си гонил безумния вятър
и се чувстваш дете, макар за последно,
познал в деня най-добрия приятел.
А в нощта си гонил безумни копнежи
и мечти си градил, крилати мечти.
Колко е сладко да имаш надежда,
която те топли в студените дни.
Сега съм пораснал и вече голям
И нови пътища гоня в живота,
Но детското в мене и детския плам,
Ще ме радват по пътя на радост и болка.
© Любослав All rights reserved.
