Сякаш дните отлитат и сякаш напук,
преминава с носталгия светлото детство,
изпълнено с песен и радостен звук,
когато всичко е толкова лесно …
Затваряш очи. Поглеждаш назад
и виждаш приятели с топли лица
и някак, се връщаш на нежния праг
там където се ражда света.
И помниш детските сладки моменти,
когато си гонил безумния вятър
и се чувстваш дете, макар за последно,
познал в деня най-добрия приятел. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up