27.06.2023 г., 16:52

Детство

942 1 4

Детство на дните пъстри, 

към теб аз се завръщам, 

спомням си весели игри, 

с щури приятели добри! 

 

Ето, сега пред мен изпъква

бащината ми бяла къща,

където в шеги, закачки

правехме първите крачки

 

от детството ни към зрелостта, 

учехме се на много неща!

Детство на дните пъстри, 

все към теб се завръщам... 

 

Защото запазих детето

дълбоко скрито там, в сърцето!

Защото в теб посока намирам

и да летя с мечти не спирам....

 

Детство на дните пъстри

към теб аз се завръщам, 

на топка свивам пръсти,

спомен силно прегръщам! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

22 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...