Детство на дните пъстри,
към теб аз се завръщам,
спомням си весели игри,
с щури приятели добри!
Ето, сега пред мен изпъква
бащината ми бяла къща,
където в шеги, закачки
правехме първите крачки
от детството ни към зрелостта,
учехме се на много неща!
Детство на дните пъстри,
все към теб се завръщам...
Защото запазих детето
дълбоко скрито там, в сърцето!
Защото в теб посока намирам
и да летя с мечти не спирам....
Детство на дните пъстри
към теб аз се завръщам,
на топка свивам пръсти,
спомен силно прегръщам!
© Людмила Данова Всички права запазени