10.09.2021 г., 12:35

Детство

430 0 2

Летят ракети, падат бомби...
Деца играят на война.
Крещят си: Ти ще ме запомниш!
И рестартират след това.

Защо в живота няма копче?
Един бутон и свобода...
В живота всичко е нарочно.
Такава ни е и смъртта.

Уж игра, а страх навява.
Сияят детските лица.
Родителите се надяват,
че са щастливи от това...

Тренират злоба и омраза.
Тренират своята съдба.
Но кой с войната ги наказа
и детството им пропиля?

Спортувайте деца, недейте
с гърмежи детството руша!
Щастието овладейте
и го раздайте на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А кой да ги научи, когато и родителите не са щастливи? Харесва ми заряда!
  • "Защо в живота няма копче?"...защо няма

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...