10.09.2021 г., 12:35 ч.

Детство 

  Поезия
255 0 3

Летят ракети, падат бомби...
Деца играят на война.
Крещят си: Ти ще ме запомниш!
И рестартират след това.

Защо в живота няма копче?
Един бутон и свобода...
В живота всичко е нарочно.
Такава ни е и смъртта.

Уж игра, а страх навява.
Сияят детските лица.
Родителите се надяват,
че са щастливи от това...

Тренират злоба и омраза.
Тренират своята съдба.
Но кой с войната ги наказа
и детството им пропиля?

Спортувайте деца, недейте
с гърмежи детството руша!
Щастието овладейте
и го раздайте на света!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен ми хареса. Има силен заряд и повдига много въпроси, над които всички трябва да се замислим.
  • А кой да ги научи, когато и родителите не са щастливи? Харесва ми заряда!
  • "Защо в живота няма копче?"...защо няма
Предложения
: ??:??