10.09.2021 г., 12:35

Детство

429 0 2

Летят ракети, падат бомби...
Деца играят на война.
Крещят си: Ти ще ме запомниш!
И рестартират след това.

Защо в живота няма копче?
Един бутон и свобода...
В живота всичко е нарочно.
Такава ни е и смъртта.

Уж игра, а страх навява.
Сияят детските лица.
Родителите се надяват,
че са щастливи от това...

Тренират злоба и омраза.
Тренират своята съдба.
Но кой с войната ги наказа
и детството им пропиля?

Спортувайте деца, недейте
с гърмежи детството руша!
Щастието овладейте
и го раздайте на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А кой да ги научи, когато и родителите не са щастливи? Харесва ми заряда!
  • "Защо в живота няма копче?"...защо няма

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...