Sep 10, 2021, 12:35 PM

Детство

Poetry

432 0 2

Летят ракети, падат бомби...
Деца играят на война.
Крещят си: Ти ще ме запомниш!
И рестартират след това.

Защо в живота няма копче?
Един бутон и свобода...
В живота всичко е нарочно.
Такава ни е и смъртта.

Уж игра, а страх навява.
Сияят детските лица.
Родителите се надяват,
че са щастливи от това...

Тренират злоба и омраза.
Тренират своята съдба.
Но кой с войната ги наказа
и детството им пропиля?

Спортувайте деца, недейте
с гърмежи детството руша!
Щастието овладейте
и го раздайте на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ninasar (Nina Sarieva)

А кой да ги научи, когато и родителите не са щастливи? Харесва ми заряда!

2021-09-10T15:24:25+03:00
ДИС (Деа)

"Защо в живота няма копче?"...защо няма

2021-09-10T15:13:15+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0