Детство
Летят ракети, падат бомби...
Деца играят на война.
Крещят си: Ти ще ме запомниш!
И рестартират след това.
Защо в живота няма копче?
Един бутон и свобода...
В живота всичко е нарочно.
Такава ни е и смъртта.
Уж игра, а страх навява.
Сияят детските лица.
Родителите се надяват,
че са щастливи от това...
Тренират злоба и омраза.
Тренират своята съдба.
Но кой с войната ги наказа
и детството им пропиля?
Спортувайте деца, недейте
с гърмежи детството руша!
Щастието овладейте
и го раздайте на света!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
