Детство
Детство, кой не те бленува?
Кой ли тебе не сънува?
Кой не иска да се върне
щастието да прегърне?
Ех, в живота си веднъж,
като плодотворен дъжд,
но оставяш в нас следи
от прекрасните си дни.
Затова и те мечтаем,
затова и те желаем,
и е късметлия този,
който в себе си те носи!
Който даже и пораснал
детството не е надраснал,
и способен е навеки
да следва твоите пътеки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
