Детство, кой не те бленува?
Кой ли тебе не сънува?
Кой не иска да се върне
щастието да прегърне?
Ех, в живота си веднъж,
като плодотворен дъжд,
но оставяш в нас следи
от прекрасните си дни.
Затова и те мечтаем,
затова и те желаем,
и е късметлия този,
който в себе си те носи!
Който даже и пораснал
детството не е надраснал,
и способен е навеки
да следва твоите пътеки!
© Георги Каменов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
