Детство, кой не те бленува?
Кой ли тебе не сънува?
Кой не иска да се върне
щастието да прегърне?
Ех, в живота си веднъж,
като плодотворен дъжд,
но оставяш в нас следи
от прекрасните си дни.
Затова и те мечтаем,
затова и те желаем,
и е късметлия този,
който в себе си те носи!
Който даже и пораснал
детството не е надраснал,
и способен е навеки
да следва твоите пътеки!
© Георги Каменов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
