valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
26.11.2008 г., 11:11 ч.

Девет месеца без теб 

  Поезия » Друга
1104 0 8
Приятелю, утехата ми земна
е майка ти да чуя, да поплачем...
Твойта липса е жестока бездна.
Душата ми превърна се във свлачище.

Явяваш се в съня ми все усмихнат,
развял коси като протестна грива...
Превърна се в звезда и ми намигаш,
а образът ти в светлината и попива... 

Събуждам се с усещане на липса,
с изпразнено и сухо битие...
Говоря към небето чрез молитви...
Дано до теб достигат те, поне...

Задавам си въпрос един отскоро:
Когато Бог от тука те повика,
дали на Него нещо не съм сторил,
че ме лиши от твоята усмивка?

В сърцето си, приятелю, те нося
и винаги ще имаш място там.
За твоето приятелство съм просяк,
а моето без думи ще ти дам...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • То бе отдавна, твърде млад,
    в ръцете ми отнесе го Смъртта,
    последните му думи аз ще помня:
    "Сестра ми беше ти, приятелка
    и светлина, усмивката си не губи,
    и такава ти си остани!"

    Дааа, добрите приятели са рядкост.
  • Много силно!
    Поклон!
  • Въпросите без отговор... тежат...
    и Бог мълчи... и сълзите болят ни...
    ... но светло е там горе всеки път,
    в сърцето щом още усещаме рани...

    Там - горе - ще светят добрите звезди...
    навярно във миг доловили,
    че в нашите трудни забързани дни
    спомен и обич сме съхранили...


    Поклон!
  • Поклон!
  • Вале...разплакваш...Поклон...
  • Красиво и тъжно...Много е силно.
  • Браво брато-загубил съм дузина и всички са ми скъпи!!!!!!!
  • Силно посвещение! Поклон!
Предложения
: ??:??