Девет месеца без теб
Приятелю, утехата ми земна
е майка ти да чуя, да поплачем...
Твойта липса е жестока бездна.
Душата ми превърна се във свлачище.
Явяваш се в съня ми все усмихнат,
развял коси като протестна грива...
Превърна се в звезда и ми намигаш,
а образът ти в светлината и попива...
Събуждам се с усещане на липса,
с изпразнено и сухо битие...
Говоря към небето чрез молитви...
Дано до теб достигат те, поне...
Задавам си въпрос един отскоро:
Когато Бог от тука те повика,
дали на Него нещо не съм сторил,
че ме лиши от твоята усмивка?
В сърцето си, приятелю, те нося
и винаги ще имаш място там.
За твоето приятелство съм просяк,
а моето без думи ще ти дам...
е майка ти да чуя, да поплачем...
Твойта липса е жестока бездна.
Душата ми превърна се във свлачище.
Явяваш се в съня ми все усмихнат,
развял коси като протестна грива...
Превърна се в звезда и ми намигаш,
а образът ти в светлината и попива...
Събуждам се с усещане на липса,
с изпразнено и сухо битие...
Говоря към небето чрез молитви...
Дано до теб достигат те, поне...
Задавам си въпрос един отскоро:
Когато Бог от тука те повика,
дали на Него нещо не съм сторил,
че ме лиши от твоята усмивка?
В сърцето си, приятелю, те нося
и винаги ще имаш място там.
За твоето приятелство съм просяк,
а моето без думи ще ти дам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
