Nov 26, 2008, 11:11 AM

Девет месеца без теб

  Poetry » Other
1.3K 0 8
Приятелю, утехата ми земна
е майка ти да чуя, да поплачем...
Твойта липса е жестока бездна.
Душата ми превърна се във свлачище.

Явяваш се в съня ми все усмихнат,
развял коси като протестна грива...
Превърна се в звезда и ми намигаш,
а образът ти в светлината и попива... 

Събуждам се с усещане на липса,
с изпразнено и сухо битие...
Говоря към небето чрез молитви...
Дано до теб достигат те, поне...

Задавам си въпрос един отскоро:
Когато Бог от тука те повика,
дали на Него нещо не съм сторил,
че ме лиши от твоята усмивка?

В сърцето си, приятелю, те нося
и винаги ще имаш място там.
За твоето приятелство съм просяк,
а моето без думи ще ти дам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • То бе отдавна, твърде млад,
    в ръцете ми отнесе го Смъртта,
    последните му думи аз ще помня:
    "Сестра ми беше ти, приятелка
    и светлина, усмивката си не губи,
    и такава ти си остани!"

    Дааа, добрите приятели са рядкост.
  • Много силно!
    Поклон!
  • Въпросите без отговор... тежат...
    и Бог мълчи... и сълзите болят ни...
    ... но светло е там горе всеки път,
    в сърцето щом още усещаме рани...

    Там - горе - ще светят добрите звезди...
    навярно във миг доловили,
    че в нашите трудни забързани дни
    спомен и обич сме съхранили...


    Поклон!
  • Поклон!
  • Вале...разплакваш...Поклон...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...