Nov 26, 2008, 11:11 AM

Девет месеца без теб

Poetry » Other

1.3K 0 8

Приятелю, утехата ми земна
е майка ти да чуя, да поплачем...
Твойта липса е жестока бездна.
Душата ми превърна се във свлачище.

Явяваш се в съня ми все усмихнат,
развял коси като протестна грива...
Превърна се в звезда и ми намигаш,
а образът ти в светлината и попива...

Събуждам се с усещане на липса,
с изпразнено и сухо битие...
Говоря към небето чрез молитви...
Дано до теб достигат те, поне...

Задавам си въпрос един отскоро:
Когато Бог от тука те повика,
дали на Него нещо не съм сторил,
че ме лиши от твоята усмивка?

В сърцето си, приятелю, те нося
и винаги ще имаш място там.
За твоето приятелство съм просяк,
а моето без думи ще ти дам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galina1 (Галина Маринова)

То бе отдавна, твърде млад,
в ръцете ми отнесе го Смъртта,
последните му думи аз ще помня:
"Сестра ми беше ти, приятелка
и светлина, усмивката си не губи,
и такава ти си остани!"

Дааа, добрите приятели са рядкост.

2009-08-02T18:02:28+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Много силно!
Поклон!

2008-11-26T17:12:16+02:00
vanya70 (Ваня)

Въпросите без отговор... тежат...
и Бог мълчи... и сълзите болят ни...
... но светло е там горе всеки път,
в сърцето щом още усещаме рани...

Там - горе - ще светят добрите звезди...
навярно във миг доловили,
че в нашите трудни забързани дни
спомен и обич сме съхранили...

Поклон!

2008-11-26T15:53:08+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Поклон!

2008-11-26T14:47:50+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Вале...разплакваш...Поклон...

2008-11-26T13:47:43+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0