Nov 26, 2008, 11:11 AM

Девет месеца без теб

Poetry » Other

1.3K 0 8

Приятелю, утехата ми земна
е майка ти да чуя, да поплачем...
Твойта липса е жестока бездна.
Душата ми превърна се във свлачище.

Явяваш се в съня ми все усмихнат,
развял коси като протестна грива...
Превърна се в звезда и ми намигаш,
а образът ти в светлината и попива...

Събуждам се с усещане на липса,
с изпразнено и сухо битие...
Говоря към небето чрез молитви...
Дано до теб достигат те, поне...

Задавам си въпрос един отскоро:
Когато Бог от тука те повика,
дали на Него нещо не съм сторил,
че ме лиши от твоята усмивка?

В сърцето си, приятелю, те нося
и винаги ще имаш място там.
За твоето приятелство съм просяк,
а моето без думи ще ти дам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galina1 (Галина Маринова)

То бе отдавна, твърде млад,
в ръцете ми отнесе го Смъртта,
последните му думи аз ще помня:
"Сестра ми беше ти, приятелка
и светлина, усмивката си не губи,
и такава ти си остани!"

Дааа, добрите приятели са рядкост.

2009-08-02T18:02:28+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Много силно!
Поклон!

2008-11-26T17:12:16+02:00
vanya70 (Ваня)

Въпросите без отговор... тежат...
и Бог мълчи... и сълзите болят ни...
... но светло е там горе всеки път,
в сърцето щом още усещаме рани...

Там - горе - ще светят добрите звезди...
навярно във миг доловили,
че в нашите трудни забързани дни
спомен и обич сме съхранили...

Поклон!

2008-11-26T15:53:08+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Поклон!

2008-11-26T14:47:50+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Вале...разплакваш...Поклон...

2008-11-26T13:47:43+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0