Девойката от селската чешма
ДЕВОЙКАТА ОТ СЕЛСКАТА ЧЕШМА
... и изведнъж – край селската чешма,
доде си мокрех ваклите мустаци,
във храстите съзрях една мома
да ми изпраща тайните си знаци! –
окашлях се, калпака накривих,
ханджара си наместих в поясока,
отвсякъде приличах на жених,
пристигнал жаден баш за five o'clock-а,
внезапен вятър сякаш ме отвя
и през петите гърмел ме изчатка! –
на лавандула в юлските нивя
ухаеше от нейната забрадка,
косиците ѝ с цвят на дива ръж
се стелнаха над мъжката ми пазва –
и – тъй като съм мълчаливец мъж,
нататък нека друг да ви разказва!
Тя сетне ме заведе у дома.
На пруста тури шарената стомна...
А аз до днес от селската чешма
водица пих ли, Господи? –
не помня.
24 август 2016 г.
гр. Варна, 10, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
