Девойката от варненския плаж
ДЕВОЙКАТА ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... както си вървях по плажа
във един прекрасен ден,
зърнах – честно да ви кажа,
ах! – девойка с бронзов тен.
Хубавица! – на квадрати,
умножено триж по "Пи"!
Господ Бог ли ми я прати? –
чак акъла ми изпи.
С Нишката на Ариадна
банският ѝ ме плени! –
и направо щях да падна
покрай морските вълни.
Покрай нея тихо седнах.
Казах ѝ едно станси.
Дишах, сякаш за последно.
Боже, слез и ме спаси?
Тя ръката ми погали.
Млъкнах – древен философ.
И във Варненския залив
миг настана за любов.
Аз я милнах, тя ме гушна,
бях в невероятна мощ!
Оттогава все ѝ шушна
приказки за лека нощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
