Девойката в горите над Владая
ДЕВОЙКАТА В ГОРИТЕ НАД ВЛАДАЯ
... по баира над Владая яко бях се запъхтял,
дъх на билки ме омая през косичника ти бял,
беше седнала на сянка вдън дълбоката гора,
и на горската полянка сякаш Господ ни събра,
беше кротка, безсловесна, то, и аз съм малко свит,
и усетих, че те стресна моят кофти външен вид –
риза – в три потока прана, съхнала на пет бърда,
и плашилото в бостана! – няма моята брада,
беше време – икиндия, нейде гарга тракна с клюн,
от дълбоката пунгия щипнах щипка благ тютюн,
изкадих една лулица, сетне стъкнах още две,
сякаш не Жена, а птица! – споменчето ми кълве,
дишах в шеметна омая, Бог ли Рай ми обеща?
Ще те нося над Владая! – и докрая на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
