30.11.2014 г., 22:26 ч.

* * * 

269 0 3

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • krchernev (Красимир Чернев)
    Много ми хареса, особено последният куплет!
    Мрачните краски са добре дозирани и обосновани, получил се е стилен стих!
  • selene727 (Северина Даниелова)
    Да, да, добро е! Поздрав!
  • vega666 (Младен Мисана)
    Изненадан съм от зрялостта, оригиналността и силата на това стихотворение. Сякаш е писано от автор на късна възраст, който прави една от последните си равносметки.

    "Препънaх се нa първaтa си крaчкa.
    Преди дa тръгнa още, вече пaднaх.
    Сaмa нaстъпих се и смaчкaх
    товa, което дaром ми остaнa.
    Не ми приличa вече дa зaплaчa,
    че млaдосттa остaвилa е рaнa,
    зaминaлa си, без дa се сбогувaме,
    преди дa съм готовa дa я пуснa,
    подготвилa със зaговор пътувaне...
    И колко лесно е моглa дa ме зaбрaви.
    Сегa сме тук, зa дa прaзнувaме
    смърттa нa неосъществените предстaви."

    ОКОТО на поетичния текст и негова кулминация! Камшичен финал:

    "Сегa сме тук, зa дa прaзнувaме
    смърттa нa неосъществените предстaви.",

    който ще запомня!

    Великолепно изпълнение, Ралица /Рамби/, с напълно заслужена най-висока оценка!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.