13.06.2018 г., 9:10 ч.

Диагноза 

  Поезия
475 0 4

Като бич изплющя диагнозата.
Стана тихо край мен. Непривично.
Заприиждаха сънища грозни.
Жива бях. Но различна.
И смирена – зачаках ремисия.
В битки влизах. Без края да зная.
"Колкото – толкова" – мислех си.
Няма смисъл да се отчайвам.
А после ме помилва Бог.
Ръка на рамото ми сложи.

 

Живот – и труден, и жесток.
Ще мине някак. С диагноза.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??