Диагноза
Колко още, могъл би да бъде побъркан светът,
колко нови безумия би имплантирал в съдбата си!?
Навигация има - чудесно, но има ли път,
който следваме, просто и без суета, със сърцата си!?
Как преплитат се в сложна игра добродетел и грях,
за понятия спорим, но отдавна загубили смисъла
и презираме здравите корени, шепата прах,
от титани на злото, за пленници жалки орисани.
Просто спим под завивка от пухкави, меки лъжи,
на удобно постлани с илюзии, трънни диванчета,
а божествено вярната същност оловно тежи
и прегракнали птици в гърдите отчаяно грачат.
Болни хора и свят. Болни утрини с бледи лъчи...
От какво ли - не знам. Демон сляп, може би, ни осъди,
да живеем в измислица, без рамене и очи,
да не помним какво е било и как може да бъде.
А очакват ни толкова дни, върхове, чудеса,
още хиляди изгреви искат да бъдат посрещнати!
Само глътка любов ни дели от онази страна
на цъфтящи поляни и смях, вместо роби на вещи.
Но избираме клетката пак, не свободен простор
и линеем, обсебени само от хляба насъщен...
Диагнозата ясна е - свит до черта кръгозор
и предателско бягство, безкрайно. От своята същност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
