Самодива (Вики)
537 5968
29 may 2021, 23:26

Диагноза 

  Poesía
401 7 7

Колко още, могъл би да бъде побъркан светът,
колко нови безумия би имплантирал в съдбата си!?
Навигация има - чудесно, но има ли път,
който следваме, просто и без суета, със сърцата си!?

Как преплитат се в сложна игра добродетел и грях,
за понятия спорим, но отдавна загубили смисъла
и презираме здравите корени, шепата прах,
от титани на злото, за пленници жалки орисани.

Просто спим под завивка от пухкави, меки лъжи,
на удобно постлани с илюзии, трънни диванчета,
а божествено вярната същност оловно тежи
и прегракнали птици в гърдите отчаяно грачат.

Болни хора и свят. Болни утрини с бледи лъчи...
От какво ли - не знам. Демон сляп, може би, ни осъди,
да живеем в измислица, без рамене и очи,
да не помним какво е било и как може да бъде.

А очакват ни толкова дни, върхове, чудеса,
още хиляди изгреви искат да бъдат посрещнати!
Само глътка любов ни дели от онази страна
на цъфтящи поляни и смях, вместо роби на вещи.

Но избираме клетката пак, не свободен простор
и линеем, обсебени само от хляба насъщен...
Диагнозата ясна е - свит до черта кръгозор
и предателско бягство, безкрайно. От своята същност.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??