Диагноза: Несъстоятелност
Направих си хвърчило
от мечтите ми разбити.
Шарено е, но унило
като сивите ми дни.
Пускам го в небето
от мен да се освободи,
но то обратно се завръща,
все по-тъжно от преди.
От него искам
и аз да се освободя.
Повече не са ми нужни
тези разбити мечти.
Нека вятърът да ги разпръсне
като пепел по света.
И никога да не усещам
на самотата вкуса.
Печална съм картинка,
затворена между стени.
И все със спомени се топля,
неспособна нови да си сътвори.
Не искам вечно да оплаквам
и неслучилото се дори.
Като паяк да обхождам
влажните от сълзи стени.
Очите си затварям
за опростените неща.
И все по-сложни си ги правя,
да ми горчи и от захарта.
Кога ще се науча
пъзела житейски да редя.
Но с подходящите парчета,
а не с чупливи от стъкла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
/ от теб има и още не са се научили да го редят този пусти пъзел??? И що се кахъриш за хвърчилото? Не забравяй закона за гравитацията, рано или късно тя винаги сваля нещата на земята 
. А хубавото тепърва предстои, просто излез иззад тия стени! А за стихчето Поздрави!!! Ноооо, бягай навън и пускай хвърчила, докато те дръпнат и полетиш и ти! 
