1.06.2018 г., 1:24

Диалектика

443 0 0

ДИАЛЕКТИКА

 

Родиш ли се – роден си със присъда!
Не можеш вечно тука да стоиш!
Не можеш със орлите да пребъдеш
и с боговете си да правиш веселба!

 

След бебето, детето и младежа,
след туй нахълтваш в зрелостта:
изпълваш си мечтите и копнежа
и със тъга очакваш Старостта!

 

Създаваш с радост своето наследство!
Изграждаш всичко с мъка и любов...
Слухтиш за радости от второ детство
На всичко ти за него си готов!

 

До края си трепериш над Съдбата...
Живота си промушваш през игли!
Печелиш или губиш във Играта...
Напразни ли са дните ти били!?


 16.12.2011 София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....