16.06.2015 г., 7:56 ч.

Диалектика 

  Поезия » Друга
400 0 17

                                    Д И А Л Е К Т И К А

 

 

                                 Най-сладостният миг ни свързва с бреме.

                                 От болката  пристига радостта.

                                 Възторжена на сигурното стреме,

                                 дарява ни най-светлата звезда.

                                 Очи, ако към слънцето повдигнем –

                                 лъчите ярки ще ни ослепят.

                                 Жадуван връх  задъхани ли стигнем –

                                 пред нас отново се изправя път.

                                 Понесла се водата на потока,

                                 тя към реката се събира в сноп

                                 и поела в нейната посока,

                                 пак към морето тича във галоп...

                                 И все денят препуска  към звездите,

                                 и все звездите бягат от деня.

                                 Усетят ли на слънцето лъчите,

                                 се гмурват във морето на нощта.

                                 На този свят в посоки най-различни

                                 стремим се, но потегляме в една.

                                 В природата се връщаме първични,            

                                 за да се ражда нова светлина.                                  

 

 

 

 

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би не съм се изразила правилно...Не всички твои стихове успявам да усетя,защото навярно съм недорасла за тях!Подплатени са с много житейски опит.
    Поздрав!
  • Благодаря ви, момичета - Румяна, естествено е да не усетиш във всяко мое стихотворение философия. Аз не пиша само философска поезия. Пиша лирика, доста гражданска поезия, хумористична, сатири, духовна поезия .
    Дани- аз често чета и коментирам твои стихове с удоволствие, но понякога много закъснявам и ми става неловко да повтарям коментиралите преди мен.
    Желая и на двете творчески успехи и много любов към всички колеги
    по перо! Бог щедро да ви благослови!
  • Безкраен кръговрат...Много мъдро!
    Поздравявам те,Стойна!Не всички твои стихове успявам да усетя-дълбока философия и житейски опит!
  • От сърце ти благодаря, Мая, че си се сетила за мен!
    Много ценя твоето мнение!Приятна вечер!
  • Диана, трогната от вниманието ти и ти благодаря за добрите думи! Бог щедро да те благослови!Хубава вечер и още много красива поезия!
  • Много житейска мъдрост има в твоя стих! Присъединявам се към хубавите думи за него към останалите!
    Поздравявам те!
  • Васе, радвам се от сърце на вниманието ти! Коментарите ни са необходими, за да сверяваме часовника си. Иначе какъв е смисъла от
    о сайта? Желая ти спокойна вечер!
  • С Влади!Хареса ми!Поздрав!
  • Бойко, Василена - благодаря ви от сърце за вниманието и позитивните коментари!Желая ви хубава вечер и творческо вдъхновение!
  • Природен и житейски кръговрат,
    мъдро и майсторски пресъздадени!
    Възхищавам се на таланта и умението ти!
    Поздрави!
  • хубаво казано, с мъдрост, но дали е винаги така, трябва да поглеждаме към слънцето без то да ни заслепява, описваш вселенския кръговрат - харесах стиха ти, хубав ден
  • Рени, радвам се, че си прочела творбата ми. Твоето мнение е много необходимо за мен.
    Благодаря ти за вниманието и чудесния коментар!Ведър ден, скъпа!
  • Стойне, присъединявам се към всичко хубаво казано под творбата ти! Прегръдки!
  • Приятели, добър ден! Радвам се,че отново сте при мене, така добре сте разбрали и възприели творбата ми!
    Исмаиле, Анастасия, , Владислав, Руми - благодаря ви!
    Бъдете с ведро настроение!
  • Това е живота, точно както си го описала, Стойне!
    Стремежите човешки са много, но пътя е само един...
    "В природата се връщаме първични, за да се ражда нова светлина."
    Харесва ми колко си естествена и непринудена! Прегръдка от мен!
  • "На този свят в посоки най-различни
    стремим се, но потегляме в една.
    В природата се връщаме първични,
    за да се ражда нова светлина."

    Харесах много, Стойна, за неразривната ни връзка с майката-природа, която много от нас отдавна са загубили....
    Чудесно стихотворение!
  • Мъдро и философско ми звучи този стих, Стойна! Поздравления!
Предложения
: ??:??