Диалектика
Д И А Л Е К Т И К А
Най-сладостният миг ни свързва с бреме.
От болката пристига радостта.
Възторжена на сигурното стреме,
дарява ни най-светлата звезда.
Очи, ако към слънцето повдигнем –
лъчите ярки ще ни ослепят.
Жадуван връх задъхани ли стигнем –
пред нас отново се изправя път.
Понесла се водата на потока,
тя към реката се събира в сноп
и поела в нейната посока,
пак към морето тича във галоп...
И все денят препуска към звездите,
и все звездите бягат от деня.
Усетят ли на слънцето лъчите,
се гмурват във морето на нощта.
На този свят в посоки най-различни
стремим се, но потегляме в една.
В природата се връщаме първични,
за да се ражда нова светлина.
© Стойна Димова All rights reserved.
