Диалог
Наистина непривично е да се завърнеш отново
там, където някога си бил, а е вече чуждо.
Това се случва. Рибите
хайвера си не хвърлят два пъти
в едно и също русло.
Но случи се. И знам, като почукам,
че слънцето ще се превърне в прах.
Това е слънцето. За да се случи,
ще трябва с ядрен чук да го удариш.
Тъй както Тор или пък Зевс
с една ръка премахват всичко свято.
И ти ще трябва да не забравяш
никога Властта, Неоковани Прометейе.
Защото хората са хора. Мухи пред пламък,
подклаждан от дребнавост и лъжи.
... Очарователни във наглото си постоянство.
А ти и аз сме като две деца поставени
във фокуса на лещите...
там, където някога си бил, а е вече чуждо.
Това се случва. Рибите
хайвера си не хвърлят два пъти
в едно и също русло.
Но случи се. И знам, като почукам,
че слънцето ще се превърне в прах.
Това е слънцето. За да се случи,
ще трябва с ядрен чук да го удариш.
Тъй както Тор или пък Зевс
с една ръка премахват всичко свято.
И ти ще трябва да не забравяш
никога Властта, Неоковани Прометейе.
Защото хората са хора. Мухи пред пламък,
подклаждан от дребнавост и лъжи.
... Очарователни във наглото си постоянство.
А ти и аз сме като две деца поставени
във фокуса на лещите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Събева Всички права запазени
