7.08.2008 г., 6:50 ч.
Диалог
Наистина непривично е да се завърнеш отново
там, където някога си бил, а е вече чуждо.
Това се случва. Рибите
хайвера си не хвърлят два пъти
в едно и също русло.
Но случи се. И знам, като почукам,
че слънцето ще се превърне в прах.
Това е слънцето. За да се случи,
ще трябва с ядрен чук да го удариш.
Тъй както Тор или пък Зевс
с една ръка премахват всичко свято.
И ти ще трябва да не забравяш
никога Властта, Неоковани Прометейе.
Защото хората са хора. Мухи пред пламък,
подклаждан от дребнавост и лъжи.
... Очарователни във наглото си постоянство.
А ти и аз сме като две деца поставени
във фокуса на лещите...
там, където някога си бил, а е вече чуждо.
Това се случва. Рибите
хайвера си не хвърлят два пъти
в едно и също русло.
Но случи се. И знам, като почукам,
че слънцето ще се превърне в прах.
Това е слънцето. За да се случи,
ще трябва с ядрен чук да го удариш.
Тъй както Тор или пък Зевс
с една ръка премахват всичко свято.
И ти ще трябва да не забравяш
никога Властта, Неоковани Прометейе.
Защото хората са хора. Мухи пред пламък,
подклаждан от дребнавост и лъжи.
... Очарователни във наглото си постоянство.
А ти и аз сме като две деца поставени
във фокуса на лещите...
© Йоанна Събева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Жалко, че не е прочетен стиха ти, а си заслужава. Внасяш свежа нотка в голямото разнообразие от творби в сайта.
Пишеш оригинално, истинска си и това много ме радва!
Продължавай да пишеш!
Прегръдка!