Диалог между Пепи от мола и нейния обожател - поетът
Софийските улици са меко казано необятни,
а по тях, гледаш - все неприятни.
„Неприятни казваш, не съди по външността,
не всичко в този живот е скъпи коли и дълги крака.”
Може би не, но на мен не ми пука,
ако не си богат, бързо умирам от скука.
Какво иначе, ще седим на пейка, ще ме гледаш в очите,
ще ми говориш за музика и за мечтите,
които си имал, които ще имаш... Не, мерси!
В моя речник, ако искаш да знаеш, любовта означава пари.
„Почакай, нима не копнееш за истински чувства,
нима живееш в свят без любов, без изкуство?”
Че как да живея? Живея сама и без да работя, живея охолно.
Мъжете ме чакат току пред вратата, а за това удоволствие се плаща доволно.
Кажи ми, умнико, това твое изкуство и твоята обич плащат ли сметки,
храна ли купуват, или дъвчеш подметки?
„Любовта стои над тези дребни проблеми,
сърцето не слуша, а направо си взема!”
Ах, уморих се от тези твои брътвежи,
живееш във свят, който отдавна го няма,
живееш в миналото и вярваш в измама.
Отвори си очите, пренастрой си мечтите, защото днес,
както и утре, господар на света ще бъдат парите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ханк Мууди Всички права запазени
