1.06.2021 г., 13:49 ч.  

Вътрешен диалог 

  Поезия » Философска
338 0 0

Искаш ли да видиш моя гняв?

Искаш ли твоята вяра да пречупя?

Искаш ли да видиш моя мрак

И най-накрая да повярваш,

че светът е истинска заблуда.

Аз не съм твоя враг

и никога няма да бъда

Аз съм птица без крила

Аз съм празна и куха.


Мрак и тъмнина

Гняв и суета

Преплитат се отново и отново

Но спокойно

Ето го!

Денят!

За новото ти аз,

което вече е “достойно”.

 

Това е животът в няколко стиха

и колкото и весело да си живееш,

смъртта е кротка и тиха,

а с годините сивееш ли, сивееш.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??