Вътрешен диалог
848
0
0
Искаш ли да видиш моя гняв?
Искаш ли твоята вяра да пречупя?
Искаш ли да видиш моя мрак
И най-накрая да повярваш,
че светът е истинска заблуда.
Аз не съм твоя враг
и никога няма да бъда
Аз съм птица без крила
Аз съм празна и куха.
Мрак и тъмнина
Гняв и суета
Преплитат се отново и отново
Но спокойно
Ето го!
Денят!
За новото ти аз,
което вече е “достойно”.
Това е животът в няколко стиха
и колкото и весело да си живееш,
смъртта е кротка и тиха,
а с годините сивееш ли, сивееш.
