13.12.2010 г., 18:21

Диалог с есента

1.2K 0 0

В диалог с есента

открих своята мечта.

Сред вихъра от листа

отивам на онези места.

 

Вярваш ли в него?

Ще те заведа там,

пред старото огледало, виж,

виж и си ти.

 

В диалог с есента

открих песента.

Счупеното сърце, разбити мисли,

но пак се чувстваме живи, нали?

 

Вярваш ли в него?

Аз го познавам, така и ти.

Огледало няма,

но знаеш, че си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...