Диалог с есента
1.2K
0
0
В диалог с есента
открих своята мечта.
Сред вихъра от листа
отивам на онези места.
Вярваш ли в него?
Ще те заведа там,
пред старото огледало, виж,
виж и си ти.
В диалог с есента
открих песента.
Счупеното сърце, разбити мисли,
но пак се чувстваме живи, нали?
Вярваш ли в него?
Аз го познавам, така и ти.
Огледало няма,
но знаеш, че си ти.
© Цветан Иванов All rights reserved.
