ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXIV. ДИАЛОГ СЪС СЕБЕ СИ
На дните достигнал пределния праг
въпроси напират у мене:
“Къде ли не скита в света ни недраг
за ближния жулил колене?
Къде не замръква по чужди и свои?
С кой залък корав не дели?!
И след като биха те с хули поройни,
как всичко на всеки прости?!
Как още бленуваш за обич на мила
жена с химикал върху листа?
Отгде у душата ти толкова сила
да викаш живота на бис, та
да стъкнеш отново в сърдечния дом
уют от злословие опазен,
преминал през всеки житейски разлом
от завист, от жлъч и омраза?!
Как все заблуден си, че правиш изкуство
у някой оставило диря?..."
Но аз си отвръщам: “Богат съм на чувства,
които не ще девалвират."
12.10.2023 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Всички права запазени
да викаш живота на бис”
Един живот е достатъчен, когато е изживян пълноценно и пълноцветно…животът не е даденост, той е тук и сега… И макар да вярвам в прераждането на душата в друг живот, животът който “имаме” е тук и сега.
Толкова близко до сърцето ми е твоята поезия приятелю. Всеки ред е своеобразно послание, но е и свързан с цялото. Защото си богат на чувства, поезията ти е богата! Поклон пред перото ти, приятелю! ❤️