Дигиталносталгично
ДИГИТАЛНОСТАЛГИЧНО
Главата ми е сивотронна бомба,
а кожата - недонадупчен тъпан.
Не знам какво е митническа пломба,
но днес съм пак като от слон настъпан.
Несръчно сричам: единица, нула...
След всяка нула роня по въздишка.
Една след друга сривам всички кули
с една-едничка електронна мишка!
А днешният ми сив житейски пъзел
от ъгъла надменно ми се смее.
Завързан съм на троен морски възел
от две богини и от мегафея...
И сричам: нула, единица, нула...
И след въздишка удрям пак на камък,
но че съм сринал всички земни кули
богини две ще ми повярват само!
Земните кули ми говорят асоциативно за войни, затова ги сривам. За вас се опитвам да строя, доколкото успявам, малко по-звездни и космични. Благодаря ви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
