ДИГИТАЛНОСТАЛГИЧНО
Главата ми е сивотронна бомба,
а кожата - недонадупчен тъпан.
Не знам какво е митническа пломба,
но днес съм пак като от слон настъпан.
Несръчно сричам: единица, нула...
След всяка нула роня по въздишка.
Една след друга сривам всички кули
с една-едничка електронна мишка!
А днешният ми сив житейски пъзел
от ъгъла надменно ми се смее.
Завързан съм на троен морски възел ...