Дилемата
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси из въздуха безгласно
във летните последни дни...
Все още хълма зеленее,
но от стърнищата дими
и ранни угари чернеят-
в небето птица с грак лети...
С Душата само се усеща
или с инстинкт, а може би
и закодирано е нещо
ей тук, във нашите гърди:
по признаци неуловими
да знаем (просто ей така!..)
кога отиват си любимите
ни дни с разнежваща тъга!..
... Най- първо ще си тръгне Лятото,
ще дойде Есен, но и тя
поеме ли към Необята
ще тръгне с нея Любовта...
Това Усещане неясно,
че всичко дето предстои:
гори, разгаря се, угасва-
не може да се обясни!...
... И по космичните закони,
или по волята на Бог,
е все така откак се помни:
за всичко отреден е Срок!..
А някога (въпрос на Време!..)
е пак да станем на Звезди,
и ново Слънце да приеме
за нас да грее може би...
Но имам днес въпрос към Бога,
или към всеки, който там
Светът ни е създал, без много
да мисли, че е неразбран...
-Как може да направи толкоз
красив, невероятен Свят,
но да насели с много болка
в един убийствен Кръговрат!..
-И все така да се създава,
но просто за да се руши,
и вярно ли е, че остават
безсмъртни нашите Души!..
-Добре, но как така самотни-
сами, без сетива, без Плът,
без някой даже да ги помни
във Вечността ще се въртят!..
... Тук мисълта ми се обърква:
О Господи, кажи дали-
ти във Творението сбърка,
та Дяволът ни улови!...
И виж го ти, стои на прага
и изкупува той Души,
а във замяна сам предлага:
Плътта ни да обезсмърти...
И ето ни сега Дилема
застанали пред Вечността:
Какво от тоя Свят да вземем-
Душата ли, или Плътта!...
Дали останали пречисти
отрекли всички „Грехове”
и всичките „греховни” мисли
да бродим като Духове,
или запазили Страстта си
в човешките си сетива
самата Вечност да прегазим
обезсмъртени във Плътта!...
Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени
Да почакаме...и ще видим...