16.03.2012 г., 11:40

Дилмана и Дилбера

1.2K 0 12

Дилмана и Дилбера

поливаха пипера.

Дилмана кàза:

 

- Беро,

полеем ли пиперо,

мотиката заривам  

и във града отивам!

 

И там ще се захванем  

на работа по-лека.

Да разберем и ние

какво е дискотека.

 

Че от това копане

със нас какво ще стане –

най-много да се сдЪрвим

или да се изгърбим.

 

А пък и без поливки,

плевене и копане,

ако е рекъл Господ,

пиперът ще си стане.

 

И оттогаз ги няма

в селото двете дружки.

 

- А станал ли пиперът?

- Ами, ще стане - дръжки!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дайте да им направим дискотека в село, та да си копат пиперчето безгрижно!
  • Привет на всички, които прочетохте и коментирахте!
    За мене текстът на тази песен беше непонятен, и неволно съм го преиначил: вместо една жена-красавица - делбер Дилмана (делбер означавало красив, чаровен), съм въвел две жени - Дилмана и Дилбера. Но не е голяма вина, тъй като стихотворението си е нещо съвсем отделно от песента. Колебаех се само дали вместо: " Ами, ще стане - дръжки!" да не бъде "Ами, ще стане - чушки!", но "дръжки" е по-популярен израз за нещо, което не е станало. Стихчето е весело, но не го пуснах в хумор, защото не е и съвсем смешно, а е и тъжно; а във философска, защото в него се съдържат две мъдрости: "От работа не се става богат, става се гърбат!" и "Пиперът не ще молитва, иска мотика!"
    Още веднъж ви благодаря!
  • Чудесно, ведро, за жалост истина!
  • Хахахаа, развесели ме-леко за четене Хареса ми!
  • Готино и свежо!
    Поздравления!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...