Mar 16, 2012, 11:40 AM

Дилмана и Дилбера

1.2K 0 12

Дилмана и Дилбера

поливаха пипера.

Дилмана кàза:

 

- Беро,

полеем ли пиперо,

мотиката заривам  

и във града отивам!

 

И там ще се захванем  

на работа по-лека.

Да разберем и ние

какво е дискотека.

 

Че от това копане

със нас какво ще стане –

най-много да се сдЪрвим

или да се изгърбим.

 

А пък и без поливки,

плевене и копане,

ако е рекъл Господ,

пиперът ще си стане.

 

И оттогаз ги няма

в селото двете дружки.

 

- А станал ли пиперът?

- Ами, ще стане - дръжки!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дайте да им направим дискотека в село, та да си копат пиперчето безгрижно!
  • Привет на всички, които прочетохте и коментирахте!
    За мене текстът на тази песен беше непонятен, и неволно съм го преиначил: вместо една жена-красавица - делбер Дилмана (делбер означавало красив, чаровен), съм въвел две жени - Дилмана и Дилбера. Но не е голяма вина, тъй като стихотворението си е нещо съвсем отделно от песента. Колебаех се само дали вместо: " Ами, ще стане - дръжки!" да не бъде "Ами, ще стане - чушки!", но "дръжки" е по-популярен израз за нещо, което не е станало. Стихчето е весело, но не го пуснах в хумор, защото не е и съвсем смешно, а е и тъжно; а във философска, защото в него се съдържат две мъдрости: "От работа не се става богат, става се гърбат!" и "Пиперът не ще молитва, иска мотика!"
    Още веднъж ви благодаря!
  • Чудесно, ведро, за жалост истина!
  • Хахахаа, развесели ме-леко за четене Хареса ми!
  • Готино и свежо!
    Поздравления!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...