Димът на последната цигара
покрай очите ми минава,
изплъзва се покрай косите ми,
покрай забравено “обичам те”,
отърква се по твоите ръце,
а те не са по мен. Къде
можех да те отнеса,
за да не се  почувствам с теб сама?
Последен никотинов дъх,
грехът по кожата заглъхва.
Не искам да съм вече онова,
чиято липса те буди през нощта.
Забравям до теб запалка и кутия.
Забравям и теб, преди да се убия
в невъзможността да бъдеш мой.
Не пуша вече. Самоти безброй.

17.07.2013 г.
гр. Сопот