4.04.2023 г., 15:36

Димитровград

699 0 1

В Димитровград е моят корен,

в Града, докоснал синева,

под слънчевия диск огромен

издигащ своята снага.

 

Легенди тук шепти Марица

за битки и за свобода,

изгреяла като зорница

над свята българска земя.

 

Наш град - на песни и надежди,

градеж от хиляди мечти,

където утрото проглежда

и Златна Тракия блести.

 

Димитровград - гнездо и корен,

един нестихващ кръстопът,

под чийто хоризонт просторен

пресветли пътища вървят.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...