В Димитровград е моят корен,

в Града, докоснал синева,

под слънчевия диск огромен

издигащ своята снага.

Легенди тук шепти Марица

за битки и за свобода,

изгреяла като зорница

над свята българска земя.

Наш град - на песни и надежди,

градеж от хиляди мечти,

където утрото проглежда

и Златна Тракия блести.

Димитровград - гнездо и корен,

един нестихващ кръстопът,

под чийто хоризонт просторен

пресветли пътища вървят.