4.04.2023 г., 15:36

Димитровград

701 0 1

В Димитровград е моят корен,

в Града, докоснал синева,

под слънчевия диск огромен

издигащ своята снага.

 

Легенди тук шепти Марица

за битки и за свобода,

изгреяла като зорница

над свята българска земя.

 

Наш град - на песни и надежди,

градеж от хиляди мечти,

където утрото проглежда

и Златна Тракия блести.

 

Димитровград - гнездо и корен,

един нестихващ кръстопът,

под чийто хоризонт просторен

пресветли пътища вървят.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...