В Димитровград е моят корен,
в Града, докоснал синева,
под слънчевия диск огромен
издигащ своята снага.
Легенди тук шепти Марица
за битки и за свобода,
изгреяла като зорница
над свята българска земя.
Наш град - на песни и надежди,
градеж от хиляди мечти,
където утрото проглежда
и Златна Тракия блести.
Димитровград - гнездо и корен,
един нестихващ кръстопът,
под чийто хоризонт просторен
пресветли пътища вървят.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
