5.11.2013 г., 10:13  

Димът на септември

676 0 0

Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.

Да вдиша асфалтът
гласа на тълпите.
Камбани да бият.
Да рухват стените.

Напред, мъченици!
Душа не остана.
Немеят зениците,
смъртно сковани.

Вземете, невиждащи,
слънцето в длани,
везните ръждиви
хвърлете отрано

и - голи и боси -
на ангели черни
пак ще ни стори
димът на септември.




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...