Димът на септември
Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът
гласа на тълпите.
Камбани да бият.
Да рухват стените.
Напред, мъченици!
Душа не остана.
Немеят зениците,
смъртно сковани.
Вземете, невиждащи,
слънцето в длани,
везните ръждиви
хвърлете отрано
и - голи и боси -
на ангели черни
пак ще ни стори
димът на септември.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
