Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът
гласа на тълпите.
Камбани да бият.
Да рухват стените.
Напред, мъченици!
Душа не остана.
Немеят зениците,
смъртно сковани.
Вземете, невиждащи,
слънцето в длани,
везните ръждиви
хвърлете отрано
и - голи и боси -
на ангели черни
пак ще ни стори
димът на септември.
© Александър All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
