Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът
гласа на тълпите.
Камбани да бият.
Да рухват стените.
Напред, мъченици!
Душа не остана.
Немеят зениците,
смъртно сковани.
Вземете, невиждащи,
слънцето в длани,
везните ръждиви
хвърлете отрано
и - голи и боси -
на ангели черни
пак ще ни стори
димът на септември.
© Александър All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
