Nov 5, 2013, 10:13 AM 2013-11-05T20:51:22+02:00

Димът на септември

Poetry » Other

670 0 0

Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.

Да вдиша асфалтът
гласа на тълпите.
Камбани да бият.
Да рухват стените.

Напред, мъченици!
Душа не остана.
Немеят зениците,
смъртно сковани.

Вземете, невиждащи,
слънцето в длани,
везните ръждиви
хвърлете отрано

и - голи и боси -
на ангели черни
пак ще ни стори
димът на септември.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0