29.07.2013 г., 11:24 ч.

Диптих 

  Поезия
1385 0 5

***

...отпусна рамене

                               денят...

утихва...

                   ръката ти

                                    тежи

                                         недоизказано ...

 

***

 

...вали

в безвремието 

                      на тъгата...

размътен образ

и размити обещания...

                      мъглива нежност...

...изгубвам се

                     в окото светло

                                 между облаците сиви...

ще стъпя долу,

                     щом то порасне до небе... 

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, Магьосница си!Харесвам стила ти и посланията!Поздрави!
  • Допадат ми тези многоточия... Дават възможност читателят сам да продължи започнатата мисъл, усещане...
    Поздрави!
  • Не и не, Дани! Има ли размътен образ... размити обещания... Моля, това не е за доверие. И още - мъглива нежност, нещо недоизказано... Абсолютно си права - стъпи, когато порасне... и нито минута по-рано. Поздравления!
Предложения
: ??:??