Jul 29, 2013, 11:24 AM

Диптих

  Poetry
1.8K 0 4

***

...отпусна рамене

                               денят...

утихва...

                   ръката ти

                                    тежи

                                         недоизказано ...

 

***

 

...вали

в безвремието 

                      на тъгата...

размътен образ

и размити обещания...

                      мъглива нежност...

...изгубвам се

                     в окото светло

                                 между облаците сиви...

ще стъпя долу,

                     щом то порасне до небе... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дани, Магьосница си!Харесвам стила ти и посланията!Поздрави!
  • Допадат ми тези многоточия... Дават възможност читателят сам да продължи започнатата мисъл, усещане...
    Поздрави!
  • Не и не, Дани! Има ли размътен образ... размити обещания... Моля, това не е за доверие. И още - мъглива нежност, нещо недоизказано... Абсолютно си права - стъпи, когато порасне... и нито минута по-рано. Поздравления!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...