13.04.2013 г., 12:45

Диптих

1K 0 0

                      XXX

 

ПРОТЕГНИ, протегни

най-после към мен

своята толкова женствена,

толкова истинска нежност -

в тази снежна ръка,

в тези пет изваяни пръста...

Непокорна бъди!

И лудей! И мами!

Но не ме приковавай на кръста!

 

                       XXX

 

ДУШАТА ми е 

крехко, полско цвете.

И с нея не търгувам

всеки час!

Потрябва ли ти,

докосни я с обич...

И в теб ще се разтворя

аз.

 

П. Пацев - 02.08.2012 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Пацев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...